Please enable JS

На 30.03.2018 г. влезе в сила нов Закон за мерките срещу изпирането на пари („ЗМИП“), който транспонира Директива (ЕС) 2015/849 от 20.05.2015 г. в българското законодателство. В изпълнение изискванията на директивата се въведоха редица нови положения и се доразвиха стари институти, съществували в отменения закон със същото наименование.

I. Комплексна проверка за предотвратяване изпирането на пари. Действия в рамките на проверката. Видове комплексни проверки.

ЗМИП изчерпателно урежда мерките за предотвратяване изпирането на пари. Основна такава мярка е така наречената „Комплексна проверка на клиенти“. Ако попадате в широкия кръг лица по чл. 4 от ЗМИП, сте задължени да проверявате клиентите си[1]във всеки случай на съмнения за изпиране на пари и/или наличие на средства с престъпен произход.[2]

ЗМИП определя и конкретните действия по извършване на проверката: идентифициране на клиенти, идентифициране на действителни собственици, изясняване произхода на средствата и други.

1. Идентифициране на клиенти.

Начините, по които може да идентифицирате Ваши клиенти при съмнения за изпиране на пари или наличие на средства с престъпен произход варират според вида на клиента:

-              за клиенти-физически лица – трябва да Ви представят официален документ за самоличност, от който да снемете копие.[3]

Ако у Вас възникнат съмнения още при встъпването в делови отношения с клиента, трябва допълнително да съберете данни за неговата професионална дейност, за целта, която преследва с участието си в деловите отношения, както и за характера на участието му в тези отношения. Тези данни може да получите по различни начини, включително като помолите клиента да попълни въпросник, или като се снабдите с документи от надеждни и независими източници.[4]

-              за клиенти-юридически лица – трябва да извършите справка по партидата им в търговския регистър или друг публичен регистър.[5]Ако клиентът-юридическо лице не е посочил идентификационен код (например ЕИК), той трябва да Ви представи определени документи: извлечение за актуалното си състояние от съответния регистър, заверено копие от своя учредителен договор, съответно учредителен акт или други документи.[6]

Ако проверявате клиент-юридическо лице или друго правно образувание, задължително трябва да установите неговата структура на управление, контрол и собственост.[7]

2. Идентифициране на действителни собственици.

Новият ЗМИП детайлно регламентира идентификацията на действителни собственици съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 от 20.05.2015 г. Ако Ваш клиент е юридическо лице или друго правно образувание, Вие можете да идентифицирате действителния му собственик, като съберете следните документи:

-              справка от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ (в зависимост от това къде е регистриран клиентът).

-              извлечение за актуално състояние от съответния регистър и заверено копие от учредителния договор, съответно учредителния акт или други документи.[8]

-              декларация от законния представител или от пълномощника, в случай че клиентът е юридическо лице.

3. Видове комплексни проверки.

Наред със стандартната комплексна проверка новият ЗМИП урежда два нейни подвида - разширена и опростена проверка. Разширената се извършва спрямо видни политически личности, клиенти от високорискови държави, при необичайно големи сделки и операции и в други случаи. Опростена комплексна проверка се извършва при операции, сделки или делови взаимоотношения с по-нисък риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

II. Оценки на риска.

В случай че попадате в кръга от лица по чл. 4 от ЗМИП, за Вас съществува задължение да изготвите собствена оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Тази оценка трябва да отчита рисковите фактори във връзка с дейността Ви, включително Вашия кръг от клиенти, държавите или географските зони, в които извършвате дейността си, предлаганите от Вас продукти и услуги и други.[9]Оценката трябва да бъде периодично актуализирана.

В правилника за прилагане на ЗМИП, който предстои да бъде приет, ще се определят сроковете за актуализация, факторите, които следва да се съобразят при изготвянето и други въпроси, свързани с оценката.[10]

III. Санкции.

За неизпълнение на задълженията по Раздел I-IIсе предвиждат санкции.[11]Глобите и имуществените санкции започват от 1000 до 10 000 лева за физически лица и от 2000 до 20 000 лв. за юридически лица и еднолични търговци.

 
Автор: Борис Кръстевич

[1]Клиент е всяко физическолице/юридическо лице/друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция/сделка с лице по чл. 4от ЗМИП (§ 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП)

[2]чл. 14 от ЗМИП

[3]чл. 53 от ЗМИП

[4]чл. 53, ал. 3 от ЗМИП

[5]чл. 54, ал. 2 от ЗМИП

[6]чл. 54, ал. 1 от ЗМИП

[7]чл. 54, ал. 3 от ЗМИП

[8]чл. 54, ал. 1 от ЗМИП

[9]чл. 98, ал. 1 от ЗМИП

[10]чл. 98, ал. 6 от ЗМИП

[11]чл. 116 и сл. от ЗМИП